TEN SQUARE METERS BY RAYNA TENEVA







„ДЕСЕТ КВАДРАТНИ МЕТРА”
изложба на Райна Тенева в the fridge


Откриване: 
18 февруари от 19:00ч.

“Десет квадратни метра” изследва персоналните намеси в публичното пространство на Истанбул. Тези изолирани интервенции, като реакция на политическите действия или бездействия, са изходна точка в работата. Нарегламентираната, често хаотична намеса на хората в заобикалящата ги среда, осъзнато или не цели да запълни определена потребност от жива материя – саксии срещу бетон. 
Сборът от тези интервенции може да бъде видян като подсъзнателна демонстрация и търсене на някакво общочовешко право. 
Зеленото пространство се превръща в почти елитарно понятие за съвременните градове. Индивидуалните начини за справяне с липсата имат различни физически проявления. Понякога имат просто декоративен характер. Друг път участват в промяната на градската среда – свързват, разделят, конструират нови пространства. 
Тези хаотични и повсеместни реакции са като безшумни, зелени експлозии. Отвоюваните територии като модел, или по-точно мостра на нещо, което би трябвало да е там. 

------------------------------- 

След разрушителното земетресение близо до град Измит през 1999 г., Tурция решава да увеличи зелените площи в града до препоръчителните от Световната здравна организация 10 кв.м. на глава от населението. Нещо, което никога не става факт.
В Истанбул днес живеят около 14 млн. души, като на всеки се падат по по-малко от 3 кв.м. зелено пространство. В ход е строежът на трето летище, както и на трети мост през Босфора, свързващ Азия и Европа. Мостът пресича северните части на Истанбул, където се намират малкото останали гори с незасегната екосистема. Когато през 1995 г. проектът за изграждане на трети мост през Босфора е представен за пръв път, тогавашният кмет Реджеп Таип Ердоган го определя като “убийството на Истанбул”. Години по-късно неговото правителство дава ход на строителството на моста.
Вътре в сърцето на града процесите на урбанизация, обслужващи предимно частния, политически обвързан интерес, водят до изчезването на все повече зелени площи и влошават качеството на живот.
Безконтролното строителство на свой ред генерира поле за индивидуална и също така нерегламентирана изява на човешките потребности, свързани с естетиката на ежедневието. 
Наричам я естетика на ежедневната липса. 
Наблюдава се най-вече в гъсто населените, централни части на града, където хората практикуват различни начини, за да компенсират тази липса. 

*Истанбул е кандидат за Зелена европейска столица през 2017



Райна Тенева е родена през 1986. През 2011 завършва “Фотография" в Националната акдемия за театрално и филмово изкуство Кр.Сарафов. Работи в областта на
документалната и наративна фотография. От 2013 заедно с Десислава Павлова развива платформата “бюро артрекърд”, която е посветена на изследването и документиране на художествени практики в България. Фотографията и подвижното изображение са основни средства за изследване на обективната реалност, която винаги е в процес на физическо или смислово преструктуриране, изчезване. Този
процес е свързан с оставянето на следи. Търсене на такива е изходна точка в работата й, където процесът на документиране се превръща в средство за оставяне на нови следи.


гост на проекта: Лъчезар Бояджиев


Работно време на изложбата
18.02.2016 -28.02.2016 
От 18:00ч. - 21:00ч.


Изложбата е част от проекта 
"ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ - 2 "
Повече за първото издание: http://ruf-award.org/gaudenz-b-ruf/beneficiaries/bp_92/

С финансовата подкрепа на Gaudenz B. Ruf
Партньор по проекта е Културен център на СУ "Св, Климент Охридски"





......................................................................................................


TEN SQUARE METERS

TEN SQUARE METERS explores peoples’ interventions in the public space of Istanbul. The individuals’ interventions are seen as а reaction to the political action or inertness. They serve as a point of departure for this visual research project. 

The unregulated and often chaotic incursions by people into the urban surroundings aim, consciously or not, to fulfill a certain necessity for a living matter – pots against concrete. 

In total all the incursions might be seen as a subconscious protest and a search for some kind of fundamental human rights. 

The availability of green spaces is turning into an elitist notion in the big cities. Each individual way of dealing with the lack of green space displays different physical characteristics. Sometimes they are purely decorative. At others – they take active part in reshaping the public space by connecting, dividing or constructing new spaces. 

These chaotic and omnipresent reactions are like silent green explosions. The “reclaimed” territories are a model, or rather a sample of something that is supposed to be there but are not. 

------------------------------- 
After the devastating earthquake around the city of Izmit in 1999, Turkey made the decision to change its policy regarding the green space in the cities. The decision was to increase it to up to 10m2 per person, which is the minimum, recommended the World Health Organization. That never actually happened.

There are nearly 14 million people living in Istanbul today with less than 3m2 green spaces per inhabitant. However, the construction of a third airport is going at full speed as well as a third bridge across the Bosporus. The third bridge and the linking highways are passing through the northern parts of Istanbul where they are threatening the few remaining woods around the city with still undamaged ecosystems. Back in 1995 when the project for a new bridge was proposed, Recep Tayyip Erdoğan, the mayor of Istanbul at the time, defined it as “the murder of Istanbul”. Years later his government started the construction of the bridge. 

In the inner city the process of urbanization, while serving mainly the private politically integrated interest, is causing the gradual disappearance of green spaces and the decrease of life quality. In turn, the unregulated construction is generating the context for individual and equally unregulated manifestations of the human needs related to the aesthetics of everyday life. 

I call this - the aesthetic of the everyday lack.

It can be found in the heavily populated central parts of the city where people have developed diverse ways for compensating that lack.

*Istanbul is a candidate city for European Green Capital in 2017.

guest: Luchezar Boyadjiev

Opening: 
18 Feb at 19 pm

Working hours:
18. 02. 2016 - 28. 02. 2016 
from 18 pm - 21 pm


The exhibition is part of the project
Plan for action - 2
Here is information about the first edition: http://ruf-award.org/gaudenz-b-ruf/beneficiaries/bp_92/

Supported by Gaudenz B. Ruf Award in partnership with "Culture Centre of Sofia University”


Популярни публикации