“Аквариум” от Емил Христов
















Емил Христов ще чете “Аквариум”

На 29 юни (понеделник) от 20 ч. Емил Христов ще чете текстове от книгата си “Аквариум” в The Fridge, новооткритото пространство за съвременно изкуство от млади автори на ул. “Овче поле” 122 в София. Събитието е неофициална премиера на книгата, а в четенето ще се включат и други автори със свои текстове.

След много успешното откриване и стартова експозиия в The Fridge, алтернативното пространство се оглежда за още по-широка публика. Все още четения на поезия от този тип са рядкост за София, макар да са традиционни за повечето големи европейски и американски градове. Идеята на The Fridge е за симбиоза и синкретизъм между различни изкуства. С тази цел за четенето ще се изгради визуална среда с мултимедийна проекция, както и музикален фон от експериментален ембиънт и нойз, продуциран от wayab (Никола Маринов). Участие в събитието са потвърдили и други автори, преставители на силната вълна на модерната българска поезия от 90-те и сега.
Досега само на страницата си във facebook събитието има потвърени над 80 гости. Анонси за събитието има в по-значимите литературни сайтове и онлайн места за култура, печатни медии, авторът има покана за участие в радиопредаване на Дарик, очаква и друг медиен интерес.
Текстовете в „Аквариум” са концептуални. За книгата на Емил Христов някои критици говорят като за най-силния дебют в жанра за годината, което разбира се е субективна оценка.

Повече информация за книгата и автора:

Емил Христов е роден в София през 1983 г. Завършил е журналистика с профил печатни медии. Работи като редактор специални проекти в българското издание на Harper's Bazaar и журналист на свободна практика. “Аквариум” е първата му книга, публикувана от издателство “Макрос”, след като ръкописът печели първа награда на конкурса “Веселин Ханчев” през 2007 г.


За книгата:

“Въпреки че в книгата му има достатъчно медузи, белуги, планктон, лириката на Емил Христов е страхотно урбанизирана. Защото човекът, внушават тези стихотворения, всъщност е мълчаливо стъкло на мълчалив аквариум. Затова Аквариум (ИК ‛Макрос“, Пловдив, 2008) ни блъсва в сребрист аеродинамичен изказ; изказ, умиротворен от преживян вече ужас.Ужас от катастрофа, която продължава.Дебютната стихосбирка изтегля дискретни нишки от писането на Николай Атанасов и Надежда Радулова, за да ги втъче в своеобразния си и силно сцеплен свят - и да продължи мъжествено да разнищва своите хора и животни, докато стигне първичната чистота на зоологията, механиката... В стерилната им основа. Пред нас е свят на ироничен (понякога хомоеротичен) тайнопис, в който лирическият субект хладнокръвно се любува на красотата. А негативният триумф на предчувствията му плува в афористичен блясък.В една богата на лирика издателска година ‛Аквариум“ безспорно е най-точната първа книга. На корицата й два юношески крака свободно потъват в пронизана от светлини студена вода. Сигурен съм, че ще продължат да го правят, без да се удавят.”

Марин Бодаков, в. “Култура”


“Книгата на Емил Христов „Аквариум” се вписва в съвременното търсене на „органични форми” и видове (Николай Атанасов; Димитър Кенаров) като естетика на алегоричното и фигуративно дълбаене. Заглавието на стихосбирката носи реминисценция с важен за 90-те дебют – „Лапидариум” на Георги Господинов, въпреки че двете книги действат по противоположен начин: „лапидариумът” чрез каменните твърди състояния на поетичния пробив, докато „аквариумните” преживявания са аморфни, изтриващи постоянните очертания на телата и предметите, разклащащи и размиващи границите между „аз” и другите. Въпреки възможните аналогии, които могат да се правят както с контекста, така и с конкретни топоси и реалии – това е поезия на изолираната красота, на хармоничното упоение между наблюдаван обект и наблюдаващ субект, на безмълвието в декоративната водна среда.
...„Аквариум” е свят под водата, залят от прецизни форми, които на места търсят класически съдове да налеят своята неонова ултрамодерност. Позицията на читателя, на свидетеля, на страничния наблюдател може да избере да гледа отстранено рибешката безмълвност, мехурчетата без кислород, екзотиката на подводните обитатели или да влезе в динамиката на наблюдаващ - и- наблюдавано, на гледане отвътре на аквариума, на светене във вода.”

Мария Калинова, “Литературен клуб”

The Fridge отваря врати!



кога: 17 юни 2009 от 20:00 часа
къде: Ул. Овче поле 122, София

Представяхме си го стар и ръждясал, с олющени инициали и стъпил накриво до един стар ВЕФ, от който радио Хоризонт монотонно ни напомняше къде се намираме. Прииска ни се да го сритаме, защото като бръкнахме в него извадихме топла бира и развалена консерва шпроти. Hарекохме го „Егати боклука”, но после ни стана толкова мил, че му погалихме дръжката и му простихме.
Затова го пожелахме нов и електронен, чистичък и модерен, пълен с лед и лъхащ на ноември насред лято. В кухня, чиято врата нацепва тавана като я отвориш, за да се качиш на покрива и да изпиеш нещо синкаво и на кристалчета, докато много, много духа.
Някой трезво предложи да спрем с глупостите и да го налепим с плодчета-магнитчета, класическата, докато слушаме как трети учудващо талантливо свири на пиано в съседния хол.
В суматохата видяхме, че върху него има бележка.

Прочетохме я:

REVO FILMS /short movies/
Невена Горянова /live performance/
Петър Кондев /site-specific installation/
Feon & Halojo /DJ
Петър Станков /видео/
Галина Чанева и Павел Белчев /фотография/
Петър Влахов /VJ




А иначе казано:

Вратата на Хладилника се отваря през юни.
Искаме да го напълним с режисьори, художници, архитекти, дизайнери, математици, писатели, фотографи, сценаристи, обущари, физици, музиканти, атлети и естети. Искаме те да правят в него каквото поискат, да влизат, да излизат, да творят, да общуват и каквото там още им хрумне.
Хладилникът не е галерия, фондация, компания, филхармония, сцена или музей. Той не е институция. Той ще бъде място за хора с идеи, чиито комуникативен кръг ще обогати.

автор: Мая Иванова

Първото написано

the fridge


Хладилникът не е галерия, не е институция, нито организация с идеална цел, нито център за съвременно изкуство. Това е просто неофициално и независимо място, където от юни тази година, ще се показват работи на млади художници. В най-добрия случай място, където те ще могат да правят каквото искат, без да се съобразяват с друго, освен със собственото си желание. Това е смелата идея на Ивана Ненчева и Наталия Тодорова, които го създават и стопанисват. Двете млади дами съвсем скоро са завършили различни специалности в Художествената академия и от известно време споделят едно ателие и общи идеи и планове за функционирането на съвместното си начинание. Целта им не е да трупат актив като “галеристи”, а по-скоро да осигурят свободен терен за действие на многобройните си приятели художници, както и да разширят техния кръг. А това е стратегия, за която историята на изкуството показва, че може да проработи много ефикасно. Избраното пространство с полу-индустриален и полу-неглиже вид, е част от голяма сграда в процес на ремонт и като цяло (поне в началото) ще създава усещането за Construction Time Again. Специфичната геометрия на неговата вътрешност е много гостоприемна за експониране на видео и страшно благодатна за изкушените да се занимават с така наречените Site Specific Installations. Как ще се справят две жени, които трябва да споделят управлението на едно капризно и рисково “предприятие”? Това е въпрос на ум, правилно планиране и разпределение на отговорностите, в което твърдо вярвам, че могат да се справят. Изборът на името The Fridge, идва не от идеята за съхраняване на произведения от първа необходимост (както би било за мен например), а от желанието за замразяване или спасяване на съдържанието на Хладилника от всякакви вредни промени и влияния, от които е застрашено изкуството, когато е подложено на външни намеси – институционални, икономически, кураторски, критически, медийни… Тогава обаче възниква въпросът за липсата на финансиране. Но факт е, че то се компенсира най-добре с желание за работа. Освен това се предполага, че именно това потвърждава наличието на висока мотивация. На какъв принцип ще се извършва селекцията на художниците и как мястото ще се отличава от останалите съществуващи независими пространства за съвременно изкуство? Това е най-интересният въпрос, за чийто отговор трябва малко време и внимателно следене на това, което предстои да се случи в Хладилника.

автор Д.Радевa

Популярни публикации

Представена публикация

МУЛТИПОЛИС - ОБРАЗИТЕ НА ГРАДА +++ СЕЛЕКТИРАНИ УЧАСТНИЦИ +++